10+ НАСТОЛНИ ИГРИ ЗА ДВАМА ИГРАЧИ

 

Има един въпрос, който чувам от клиентите ни ежедневно: "Търся игра за двама, какво ще ми препоръчаш?". Съвсем не казвам, че е досадно, но отговарянето на този въпрос сравнително често ме накара да се замисля защо почти винаги започвам с едни и същи заглавия при препоръките си. Това не бива да те спира да ни питаш каквото и да е, разбира се, но реших, че една статия по въпроса би била подходяща. Игрите за двама са обект на особен интерес и според мен това се дължи на факта, че голяма част от любимите ни заглавия почти винаги не стават за двама, а когато има такъв вариант, той е точно това - вариант, който не работи особено добре. Е, ти и твоят най-близък приятел/половинка/особено умен мини-заек заслужавате повече от вариант!
 

Игрите за двама запълват една особено важна ниша - не всеки ден можеш да събереш хора на едно място. Понякога можеш, но ти самият не си в настроение. Понякога фокусът на събирането не е игра (вярваш или не, и ние, настолните играчи имаме нужда от социална интеракция извън тази в игрите). Има обаче един доста по-важен фактор, който изстрелва игрите за двама нагоре в класацията - много по-лесно е да намериш само един друг човек, който е точно толкова запален, колкото си ти по дадена игра! Моят опит показва, че най-интересните сесии стават тогава, когато всички са посветени на играта, следователно е логично игрите с двама да бъдат една идея по-интересни в по-голяма част от времето, нали?
 

Тъй като вкусовете на всеки са строго специфични, не мисля да ти препоръчвам просто "най-добрите" игри за двама, макар голяма част от класиращите се по този показател заглавия да присъстват. Идеята ми е друга - да ги групирам по някакъв критерий, който да ти помогне да се ориентираш по-добре. Освен това при избора на игрите по-долу се водих от едно много важно за целта на статията обстоятелство - ще ти покажа игри, които са създадени специално за двама и (в повечето случаи) дори нямат вариант за повече играчи. Започвам с...
 

Абстрактният избор
 

 

Знам, че говоря за Hive прекалено често (защото постоянно ми казват "Говориш за Hive прекалено често!"), но имам още един повод да я спомена. Играта не е нова, но това не ѝ пречи да е едно от най-търсените заглавия в магазина. Обикновено когато препоръчвам игра за двама, започвам с въпроса "Имате ли нещо против играта ви да е абстрактна и да наподобява шах с буболечки?". Една част от хората биват отблъснати от това определение, но ако си една идея по-широко скроен от тях, ще откриеш едно бижу в Hive. Тя не е нищо повече от редуване на поставяне и местене на черни и бели плочки, които образуват кошер. Целта ти е да обкръжиш отвсякъде кралицата (съвсем редно с изображение на пчела) на опонента, а средствата са буби от всякакви видове и с различен начин на движение. Това, което харесвам в Hive е, че тя не се изчерпва бързо - в началото разучаваш възможностите си и това е увлекателно, а впоследствие намираш все по-интересни приложения за различните плочки с буболечки. За разнообразието допринасят pocket вариантът и няколкото разширения, които макар и незадължителни, ще поискаш да имаш, когато поиграеш малко. 

 

 

Patchwork от друга страна е игра, за която не говоря достатъчно - нещо, което веднага ще променя! Считана от мнозина за най-доброто постижение на дизайнера Уве Розенбърг (Caverna, Agricola, Le Havre), Patchwork отговаря изцяло на името си. В нея създаваш пачуърк одеяло от многобройни и различни по форма парчета. Представи си тетрис, само че с разноцветни платове. Целта ти е да запълниш колкото се може повече от таблото си, което е с размер 9 на 9 квадратчета - накрая на играта губиш точки за всички незапълнени такива. Въпреки нестандартната тема, Patchwork си е почти изцяло абстрактна игра - ако се абстрахираш от готините копчета и шарените парчета, тя е доста интересен тактически тетрис с интересна механика на ходовете. Често е възможно да играеш два или повече пъти подред, ако взимаш скъпи или неудобни парчета. Препоръчвам ти Patchwork ако желаеш да зарибиш човек, който никога не е играл настолна игра, защото е интуитивна и проста като концепция, но има какво да предложи при преиграване.
 

 

Тематичният избор
 

Въобще не смятам да правя плавен преход от малките кутии на абстрактните игри към огромната Rum & Bones: Second Tide! Ултимативната пиратска игра с прилики от MOBA жанра при видео игрите ще ти грабне вниманието с фигурки, персонажи, умения и обстановка, но ще те спечели с неочаквано лекия и бърз геймплей. Историята, предхождаща вземането на абордаж между два (или повече) кораба и последващата епична битка в стила на популярен пиратски филм е проста - съкровището на Дейви Джоунс е открито и всички уважаващи себе си пирати го искат за себе си. Ти и твоят опонент сте капитани на такива и съответно - конкуренти за богатството, които искат да се избият. Може би най-отличителната черта на Rum & Bones: Second Tide са героите и системата за вдигане на нива - разполагаш с екипаж от петима, всеки от които има различна специализация и набор от умения, които отключваш в процеса на игра. Те са причината да ти препоръчам играта, не само ако харесваш пиратската тематика - тъй като разполагаш с два отбора в кутията ѝ (и доста разширения), ще мине известно време, докато изпробваш всичките им номера!
 

 

Ако не си падаш по конфронтацията, но обичаш историята и темата в игрите, мистериите на Arkham Horror: The Card Game може да ти допаднат. Вдъхновена от творчеството на Хауърд Лъвкрафт и доразвиваща идеите на Fantasy Flight Games от Arkham Horror (The Board Game) и Eldritch Horror, тази нова ужасяваща версия отново представлява кооперативно приключение, фокусиращо се върху персонажите и тяхното участие в разкриването на смразяващи кръвта загадки. Играта е разделена на отделни сценарии, които обаче са свързани помежду си и формират цялостна кампания, изходът на която зависи от твоите действия. Персонажите имат свои мотиви и предистория, както и недостатъци, които могат да те застигнат по време на игра. Между отделните мисии можеш да подобряваш техния набор от карти с по-добри, създавайки по този начин тесте в свой собствен стил. Освен че е кооперативна и има големи възможности за разширяване, Arkham Horror: The Card Game е особено подходяща, ако търсиш тематична игра за двама, защото придава нужната атмосфера при преживяването на хорър история, но не отнема чак толкова време, колкото другите в серията.

 

Бонус препоръка: Тъй като е с доста специфична тема, Twilight Struggle едва ли ще допадне на всеки, но не мога да не я спомена съвсем. Студената война никога не е била пресъздавана по-интересно, интерактивно и тематично! В нея поемаш ролята на СССР или на САЩ в съответния исторически период и се бориш с опонента си за влияние по целия свят, използвайки ограничени ресурси и взимайки тежки решения.
 

Тактическият избор
 

Макар голяма част от абстрактните игри да попадат и в категорията на тактическите, има и такива тактически игри, които обвиват в тема геймплея си малко по-старателно от Patchwork. Longhorn не е сред най-популярните заглавия на Бруно Катала (Five Tribes, Kingdomino, Abyss), но ако си му почитател, ще видиш характерен за игрите му през последните години шаблон в нея. Именно затова тя често бива наричана "Five Tribes за двама". За разлика от най-големия хит на дизайнера, Longhorn залага на бърз и силно тактически геймплей, в който сте крадци на добитък нейде из Тексас в съответния исторически период. Причината да я харесвам и препоръчвам се крие във факта, че в нея двамата участници играят с една пионка. По време на хода си трябва да вземеш всички крави от един цвят от полето, на което се намираш и да преместиш пионката толкова позиции в рамките на деветте плочки с локации, колкото крави си взел. Така ти и опонентът ти се редувате да се поставяте в неудобни ситуации, като в процеса на игра обаче, локациите стават по-примамливи, защото с изчерпването на кравите на тях, те предоставят други бонуси - нужна е солидна доза обмисляне на ходовете!
 

 

Ако Longhorn ти е прекалено лека и къса, винаги бих препоръчал Tash-Kalar: Arena of Legends. Симпатичният чех Влада Хватил никога досега не ме е разочаровал и макар Tash-Kalar да е доста различна от другите му игри, тя е перфектна за тази категория. В нея си магьосник, който се сражава на легендарна арена чрез призоваване на различни същества. Тематично играта звучи добре, но силата ѝ е в почти абстрактния и тактически геймплей. Призоваването на практика е подреждане на жетони от твоя цвят в определени шаблони, като самите жетони могат да се използват на следващи ходове за създаване на нови "магически" същества. Ефектите на картите обаче въздействат тематично върху ситуацията в арената, а двата режима на игра ти гарантират доста разнообразие. Tash-Kalar ще ти хареса, ако търсиш нещо, което да има сходна основа с игри като табла и дама, но същевременно да надгражда доста от тематична гледна точка и да представлява по-ангажиращо преживяване от обикновените абстрактни игри.
 

Бонус препоръка: Спорно е дали 7 Wonders: Duel попада в тази категория, но според мен играта на дуото Бауза и Катала се уповава еднакво на стратегия и на тактика. Тъй като избираш картите си не на базата на draft механика (както е в оригиналния 7 Wonders), а от общ запас, в нея краткосрочните решения често имат огромно влияние върху изхода на играта. Наред с това в нея има алтернативни начини за победа, чрез които ще усетиш противодействието на опонента ти, макар и не чрез съвсем директна конфронтация.

 

Разширяемият (еха, това било дума) избор
 

Neuroshima Hex не е най-новата игра на пазара, но това не пречи да я препоръчвам постоянно (а и дори без да я препоръчвам, хората сами си я търсят!). Постапокалиптичната стратегическа игра, оригинално създадена по вселената на полска ролева игра, има завидно количество последователи в родината си. Играта на Portal Games и прословутият дизайнер Михал Орач ти предоставя командването на една от пет фракции в свят, разрушен от бунт на машините. Целта ти е проста - да унищожиш базата на противника, използвайки пълния потенциал на шестоъгълните си плочки с бойни единици, тактически действия и поддържащи модули. Убеден съм, че феновете на играта я следват толкова фанатично поради една единствена причина - армиите са точно толкова интересни за игра, колкото са различни като стил на игра една от друга. За да научиш и овладееш една от тях ще ти трябват доста преигравания, а предвид факта, че в момента има още десетина такива под формата на разширения, едва ли ще ти омръзне бързо.

 

 

Признавам си, Ashes: Rise of the Phoenixborn е в тази класация основно защото съм ѝ голям фен. Ако оставя това настрана и трябва да препоръчам expandable игра за двама, отново би ми хрумнала почти веднага. И това е така заради достъпния модел на разширяване, който играта ползва. В базовата кутия на Ashes ще откриеш шест героя, всеки от които ти предлага коренно различен геймплей, а всяко от разширенията добавя по още един, заедно с неговото тематично тесте. Героите, наречени Phoenixborn (нещо като Шотландски бойци във фентъзи свят), ползваш, за да се сражаваш с приятелите си в стил Magic: The Gathering. С това обаче приликите между Ashes и другите картови игри се изчерпват, защото тя има две уникални механики - за ресурси ползваш зарове, които се хвърлят всеки рунд, а самите рундове са разделени на ходове и подобно на настолна игра, участниците имат по повече от едно действие. Именно обмяната на действия прави Ashes толкова интересна - в нея моментът, в който инициираш определено действие е от изключително значение за ефективността му.

 

 

Лекият избор
 

Темата и възможността за разширяване са точно толкова важни за някои клиенти, колкото са излишни за други - ти например може да търсиш лека, а не тематична игра. Tides of Time/Tides of Madness разчупва мита, че drafting игрите не стават за двама. В нея/тях се конкурираш с опонента си за най-добрата комбинация от карти, с уловката, че те са само 18 и се запомнят доста бързо. Тъй като всеки ход можеш да запазваш само по една, след което подаваш останалите на опонента си, възможността за интеракция (разбирай прецакване) е огромна. Причината да включа и двете игри от серията е, че те имат лека вариация помежду си - Tides of Time препоръчвам на хора, които предпочитат по-малко конфронтация, докато Tides of Madness и брилянтната madness механика (а и примамливата Cthulhu тема) е за по-състезателните типове. Причината Tides игрите да са go to вариант за лека игра за двама е проста - в рамките на едно тесте карти, те предлагат завидна преиграваемост и възможности за победа, като едновременно с това отнемат под 10 минути и не омръзват бързо.
 

 

Codenames Duet е третият, но е и последният член на семейството на Кодови имена (и отново - дело на симпатичния чех Влада Хватил). Макар да не предлага нещо изначално ново, този вариант е насочен специално към играта с двама и съвсем успешно пренася най-добрата парти игра извън партито. Тук отново имаш 25 кодови думи, част от които са агенти от твоя отбор и трябва да познаеш само по уликите, дадени от другия играч. Основната разлика с другите игри от серията е, че в Duet и двамата участници дават и анализират улики, тоест поемат и двете роли и трябва да внимават както при измислянето на подсказките, така и при избирането на съответните думи. Убийците са цели три, а има и таймер, който те кара да си максимално изобретателен при създаването на улики. Решаващият фактор при препоръката ми към теб обаче е мини-кампанията, която идва в кутията ѝ. Тъй като Codenames Duet отнема около 10 минути за изиграване, с времето ще задобрееш и кампанията ти предлага решение на този проблем - няколко мисии с увеличаваща се трудност!

 

Моите предложения свършват дотук, но игрите за двама съвсем не се изчерпват с тях! Сподели ни кои са твоите любими игри за двама! 

Не пропускай да прочетеш и втората част на тази статия с още интересни предложения за двама играчи тук.