РЕВЮ НА CENTURY: SPICE ROAD - ДОВИЖДАНЕ, БЛЯСЪК!

Дата: 19 Юли 2017

Splendor е една от най-популярните семейни игри за последните три години - сещаш се, онази, в която събираш скъпоценни камъни, с които купуваш други скъпоценни камъни, за да стигнеш до момента, в който можеш да си позволиш дори и най-скъпоценните скъпоценни камъни. И сред всичкият този блясък няма и помен от тематичност, макар играта да разполага с хубави илюстрации и някаква тема. Splendor освен това е и прекрасен пример за игра, която разчита на една единствена супер семпла механика, но въпреки това работи достатъчно добре. Когато я играх за първи път, бях скептичен - всичкото това еднообразно събиране на различни цветове карти с единствената идея да стигна до момента, в който мога да си позволя още карти, само че с точки, не ми се стори кой знае колко вълнуващо. След като я пробвах разбрах защо е толкова популярна и харесвана - елементарната механика на събиране на колекции държи играта стегната, а целта ѝ е ясна и видимо постижима, без от това да страдат изборите, които правиш по време на хода си.

Защо говоря за Splendor? Златната кокошка на Space Cowboys е еталон за игра за начинаещи, която може да достави удоволствие и на геймъри - докато се учиш, тя е достатъчно лесна, за да те грабне, задържи и зариби, а когато задобрееш, можеш да я играеш състезателно. Е, как би реагирал, ако ти кажа, че има втора такава игра, която е дори по-добра от Splendor?

Century: Spice Road е игра за двама до петима, дело на дизайнера Emerson Matsuuchi и издадена от Plan B Games. Ако се чудиш откъде ти е познато името на дизайнера, то може би си играл Specter Ops. Plan B Games пък може да ти изглеждат като нова компания за настолни игри, но всъщност знаят какво правят - студиото е създадено от ветерани в бранша, идващи от Z-Man Games, Plaid Hat Games и други. Century пък е малко повече от игра - тя е обявена като поредица от три игри, всяка от които ще има нещо общо с предишната, но и ще добавя своя почерк към трилогията.

В първата игра от поредицата - Century: Spice Road, попадаш в ролята на търговец по известния Път на коприната. Последното обаче не е това, с което ти ще търгуваш в играта - ти си по-готин и се специализираш в подправки. Една камара кубчета в четири цвята идват в кутията на Century и са разделени на четири вида - куркума (жълти), шафран (червени), кардамон (зелени) и канела (кафяви). Това е и тяхната последователност по рядкост - жълтите са най-често срещаните, докато кафявите са най-ценни. Заедно с кубчетата, в кутията на играта има четири купички, в които да разпределиш подправките. Те нямат друга функция, но помагат на играта да изглежда добре на масата.

Остатъкът от разпъването на Century включва размесването на двете тестета - оранжево и лилаво, и раздаването на керваните. Последните на практика са просто карти, върху които държиш кубчетата си (до 10) по време на игра, но на една от тях има специален символ - ако я изтеглиш, ще бъдеш играчът, който ще започне. От оранжевите карти теглиш точно пет, които поставяш в редица на масата - това са картите с точки, или местата, на които ще продаваш подправките си. Над последните две в редицата се слагат златните и сребърните монети (за тях след малко). Лилавите карти пък изобразяват търговци, с които ще правиш сделки по време на игра. Сред тях има по две стартови за всеки играч. Тук е моментът да ги отделиш и раздадеш на всеки участник, а излишните (ако сте по-малко от петима) да върнеш в кутията. От останалото тесте теглиш най-горните шест и ги поставяш под оранжевите в редица.

Как се играе?

Правилата на Century: Spice Road са две страници - "книжката" е буквално един лист от дебела хартия, в чиито две страни е поместено всичко, което трябва да знаеш за това как се играе. А аз ще го опростя дори повече.

Целта ти в Century е да събереш повече точки от останалите. Точките идват под формата на оранжевите карти - на тях е изобразена определена комбинация от подправки, които трябва да продадеш, за да ги придобиеш. Една особеност са последната и предпоследната карти в редицата - спомняш ли си как оставихме над тях златните и сребърни монети? Когато взимаш най-лявата карта, получаваш и една златна монета (равна на три точки), а когато взимаш съседната ѝ, намазваш и сребърна монета (една точка). Играта приключва когато един от играчите (да се надяваме, че си ти) придобие петата си оранжева карта (шестата при двама или трима души около масата), като поради вариациите в точките по картите с пазари, той не е задължително победителят, но има голямо предимство.

За целта (да натриеш носа на приятелите си и им покажеш, че си шефът на подправките), ползваш четири действия:

Играеш карта от ръката си и я оставяш пред себе си (спомни си, че започваш играта с две такива);
Придобиваш една от лилавите карти на масата (която отива директно в ръката ти и можеш да изиграеш на следващ ход);
Почиваш си от тежки сделки и уморителна търговия, с което прибираш в ръката си всички изиграни с първото действие карти;
Отбелязваш някой от наличните пазари, стига да имаш нужните подправки.

Първото нещо, което ще искаш да направиш в Century, е да грабнеш от картите на пазара. Началните ти две са окей, но обикновено в първите ходове на играта определяш комбинацията, с която ще прогресираш впоследствие и е хубаво да я навържеш възможно най-бързо. Редицата от оранжеви карти има интересна механика, позната ти от Small World - първата карта е безплатна за взимане, но за всяка следваща надясно от нея трябва да оставиш по едно кубче на всички отляво. Тоест ако искаш да вземеш третата карта, ще трябва да оставиш подправки (гледай да са куркума, that stuff is useless) на първата и втората, а следващите играчи имат възможността да ги вземат с придобиването на съответната карта.

Оглеждай се за "Spice" карти - подобно на началната ти карта за жълти кубчета (така де, куркума), те имат силният ефект да ти предоставят кубчета "безплатно". Просто ги играеш и хоп - payday, валят подправки! За разлика от тях "Conversion" картите (каквато е втората ти стартова) "подобряват" едно или няколко кубчета в по-ценни такива. Те също са полезни, но недей да се фокусираш много над тях - все пак кубчетата трябва да идват отнякъде! Третият вид карти - "Exchange", са най-често срещаните - те разменят определен вид или комбинация от подправки за други (обикновено по-добри и/или повече). Якото при тях е, че можеш да ги ползваш по повече от веднъж на едно изиграване, ако имаш достатъчно от подправките, които обменяш.

Почивката е ключово действие в Century - чрез нея връщаш всички карти, които си изиграл до момента. Макар да е благо да полягаш, вместо да се бъхтиш над чувалите с подправки, гледай да не го правиш много-много - колкото по-малко почиваш, толкова повече време ти остава за други действия. Именно оптимирането на моментите, в които вземаш картите си обратно в ръка е едно от нещата, които трябва да овладееш в играта - понякога е доста по-ефективно да взимаш нови карти от пазара и да отлагаш момента, в който опресняваш ръката си.

И това е всичко - вече знаеш как да играеш Century: Spice Road!

Хубавото

Тъй като действията в Century се изпълняват по едно на ход (аз играя карта, ти взимаш една от пазара и т.н.), "колелото" бързо се завърта и не чакаш много, докато отново е време да играеш. Изборите, които трябва да правиш всеки ход са достатъчно, че да не усещаш автопилот. Последователността на целия процес "подправки -> точки" е очевидна и от момента, в който направиш първия си ход целта ти ще е ясна, а начинът да я постигнеш - това, което трябва да проумееш и сглобиш според картите пред теб. Първите няколко сесии може да имаш вариращ успех, защото играта е малко по-дълбока от очевидното местене на кубчета насам-натам. Не се учудвай, ако някой авер постигне това, което ти си искал да направиш с двойно по-малко ходове - Century: Spice Road има известен период на свикване, докато усетиш коя карта/действие е по-полезно в конкретната ситуация.

Не толкова хубавото a.k.a. "Тема всяка тука оставете!"

Първото впечатление от подредената на масата Century: Spice Road е на тематична игра - картите имат детайлни и идентични като стил илюстрации, които съответстват на тематиката (търговците обикновено са изобразени в момент на сключване на сделка, а пазарите носят чувство за мащаб), а останалите компоненти са качествени и красиви. Монетите са изработени от метал и макар да нямат ключова функция за играта, допринасят за преживяването. Въпреки това, Century използва темата си само визуално - със същия успех можеше да търгуваш с космически отходни тръби в пръстените на Сатурн или с медовина във Валхалла. Комбинирането и продаването на подправки бързо се превръща в комбиниране и продаване на кубчета, които нямат особена идентичност - без да се усетиш, ще спреш да наричаш кафявото канела, а червеното - шафран, за сметка на по-интуитивния цвят на съответното кубче.

Блясък или подправки?

Сравнението между Century: Spice Road и Splendor е неминуемо - сякаш дизайнерът е седнал и е решил - "Днес ще направя игра, която да е като Splendor, но по-добра!". Общото между двете е очевидно - и двете разчитат на комбиниране на един цветово разграничен ресурс, придобиването на който става по-ефективно във времето чрез развиване на машина от методи до момент, в който конвертираш ресурса в точки. Звучи прекалено сложно? Представи си го така - и в двете трупаш цветни кубчета/чипове, които заменяш за по-готини кубчета/чипове и в крайна сметка - за точки. Този "самоцелен set collection" би трябвало да е скучен на теория, защото нито е тематичен, нито има някаква особена уловка в геймплея. И при двете игри обаче работи прекрасно.

Това, което дърпа Century: Spice Road пред Splendor е свободният пазар. Под свободен пазар имам предвид свободата на играчите да определят стойността на даден ресурс според конфигурацията от карти на масата. При Splendor е възможно да се получи един цвят скъпоценни камъни да е по-важен от друг, но освен това играта следва една предрешена градация - разполагаш с карти от първо, второ и трето ниво. Тяхната ефективност обикновено е поставена в някакви минимални и максимални граници според нивото на картата. При Century четирите ресурса са изначално различни като стойност, но според картите на масата тяхната полезност варира - ако сред картите с точки има предимно такива с ниски стойности, които съответно изискват по-слаби кубчета, то търговците, които ги носят веднага стават по-ценни и ефективни.

Именно в свободния пазар се крие силата на Century: Spice Road. Той гарантира многообразието на възможните конфигурации от пазари и търговци - в една игра всичко може да е доста стандартно и градацията в полезността им да се усеща така, както е предвидена, а в друга е възможно да има силно търсене на определени подправки, за сметка на слабото им предлагане, съответно да ти се наложи да търсиш алтернативни начини за победа, за да избягаш от конкуренцията. Именно това ме накара да сложа гръмкото заглавие на ревюто - Century просто прави това, което прави Splendor по-добре. Единственото нещо, което може да спаси последната от това заместване е предстоящото разширение Cities of Splendor, което много ще разнообрази базовата игра.

Заключение

Century: Spice Road е една от тези игри, за които се чудиш как не си се сетил сам за подобен дизайн - изненадващо проста като правила и лека като геймплей, но заредена с интересни решения и много подходи към привидно ясната цел. Леките колебания в качеството на играта с двама, липсата на силна тема, както и възможността на опитен играч или изключителен късметлия да дръпне непредотвратимо много не са достатъчни, за да попречат на хитовия ѝ статус. Нещо повече - тя е една от малкото игри, които мога да препоръчам както за начинаещи и casual играчи, така и за закоравели геймъри.